Ивайловград

Гласът на Ивайловград

Вандализмът в Ивайловград!

ppОтдавна се каня да напиша подобен пост, но все нещо ме спираше. Предполагам, че спирачката беше любовта ми към родния град! Щем-нещем обаче, нещата винаги си имат и своята тъмна страна и е безочие от наша страна да не му обръщаме внимание. Особено що се отнася до идващото поколение, към което слагам и себеси, разбира се.

Нещата са подобни из цялата ни държавица, но няма да се впускам толкова подробно и ще се опитам да конкретизирам за Ивайловград. Нещата не са никак смешни в милия ни град. Трябва да си признаем, че в последните 1-2 години се забелязват усилията на доста хора, които създават хубавинки радващи окото и душата. За съжаление обаче, има и много кретеноиди (съжалявам за острата дума и ако ми помогнете да ги нарека по друг начин, ще Ви бъда благодарен), които са претърпели лека операция от срам и съвест (лека операция, защото е използвана само пинсета за вежди поради обема на споменатите разсъдъци). Та именно те са тъмната страна на нещата, за която споменах в началото.

Много неща в града са оправени и продължават да се оправят, но всеки се пита “Колко ли ще просъществува поредното хубаво нещо?”

Да вземем например Градската градина. Всеки който е минавал от там е забелязал, колко красива е станала, но като се вгледа още малко, вижда разхвърлените фасове навсякъде, кошчетата счупени, надрасканите нови пейки и изпотъпкания райграс от игра на топка! По една случайност познавам хора от общината които се занимават с озеленяването на града. Та те ми обясниха, че тревата е подновявана вече няколко пъти, но всеки път безуспешно. Забележки са правени много, има и жалба в полицията, където казали, че това не им влиза в задълженията.

Да не говорим пък за Дупката. Там нещата са трагични. Бяха направени нови беседки и пейки, хубави, спретнати и на прекрасни места. Радвахме им се всички, докато не започнаха да се трупат боклуците около тях. За това вече имаше пост, така че няма да се впускам в подробности. Само ще спомена за металния Кръст на бункера. Там всеки кара гостите си от близо и далеч да види гледката която се отваря. Станах една сутрин в 5:00 ч. за да снимам изгрева над града (съвсем скоро ще кача снимките в галерията), но като се качих до Кръста отново видях ивайловградския вандализъм. Цялата му основа е надраскана с всевъзможни простотии. И то трайно издълбано с пирони, камъни и други остри предмети. Аз не съм вярващ, дори не съм кръстен в църква, но въпреки всичко по никакъв начин не бих си позволил да оскверня религиозен символ, та дори да е мюсюлмански. Чудя се дали тези, които са надраскали Кръста са мюсюлмани – едва ли!? Вие как мислите!?

Със сигурност не са виновни само и единствено хората, които правят всичките тия свинщини, разбира се виновни са и техните възпитатели (учители и родители) и общината и полицията. Но всички трябва да разберем, че все отнякъде трябва да се започне. Не може да гледаме и да си траем защото този, който е надраскал кръста бил племенник на кмета или, че онзи който изпотъпкал тревата е баща му е приятел на шефа на полицията или, че онзи който е разхвърлил бутилките на дупката е на шурито на лелята на майната му (роднинските връзки са измислени, така че не се чудете кои са, няма значение кои са).На мен лично ми е писнало и много се дразня, като чуя от някой общинар или полицай “Ама аз какво да направя!?” Всеки може да направи нещо, ето например аз пиша този пост, който се надявам да стигне и до общинари и до полицаи и до съвестни хора. И питам “Защо града ни да не бъде най-хубавия???” Може да бъде, стига хората да спрат да повтарят “Ама аз какво да направя!?”

Сигурно може да се изпише още много по темата, а и все пак, аз отдавна не живея там и съм сигурен, че доста неща ми убягват. А и стана достатъчно дълго, че да Ви отегчи. За това можете да помогнете с коментарите си.

Благодаря!

Фейсбук коментари в страницата на Ивайловград:

20 Comments

Add a Comment
  1. Темата е така обширна, че може би никога няма да има край, но нека започна с това което на мене ми прави впечатление. Аз ще се спра на възпитанието.
    Много добре е известна поговорката за жената която попитала един мъдрец кога да започне да възпитава детето си, а той след като разбрал, че вече е на годинка отвърнал – [i]вече е късно[/i]. Обърнете внимание на млади родители с децата си в градинката или на заведение или изобщо където и да е. “Безценните” са абсолютно свободни да ги вършат каквито им скимне. Поотраснали започват да се държат като с кралски особи – вървим след тях, слугувайки им от оправянето и подреждането на стаята им до събиране на боклуците създавани и разпилявани на всякъде около тях. Хора несвикнали да поддържат поне собствения си дом и стаята в която живеят, как мислите ще правят това където и да е другаде. Вината е изцяло наша на родителите и млади и стари. В момента малцинство са тези които се опитват да живеят нормално в нормална среда. До като не станем повече нещата няма да се променят.
    Какво може да се направи? Ами възпитавайте децата навреме и постоянно когато са около вас, за да имат навици да пазят. С това трябва да се започне. За съжаление ще минат доста години за да проличи ефекта на това, но другия път е на главата ни постоянно да виси полиция и да ни казва като на малоумни какво е редно и какво не, за да живеем в нормална среда. Ще продължим да питаме защо общината(мама) не чисти след нас и е такава кочина навсякъде, но не и да се сетим да си хвърлим боклука в кофата за смет, която общината(мама) е поела ангажимент редовно да извозва и изхвърля. Колко човека трябва да се назначат за да поддържат ред и чистота на примерно 3 000 човека колкото приблизително е нашия град които правят каквото си искат, задавали ли сте си някога въпроса?
    Ако не на всички, то на много от нас липсва възпитание и етика. Принципа семейството възпитава, а училището образова трябва да се разбере, включително и от тези родители, които си мислят, че щом детето ходи на училище то това решава всички проблеми и не е необходимо те да го възпитават.
    У-ух на мама безценното(на тате юначето) ми, ми то ми е умничко!” Умен не винаги означава възпитан човек.

  2. Ха така, Гетофф. Някой трябваше да го каже. И на Плутон специални благодарности за публикацията. От много отдавна и аз съм разбрала, че такива прояви се коренят не в самите деца, а във възпитанието и примера, който получават в семейната среда. Както гласи едно клише “Липсват им първите 7 години”. Ами щом те липсват, абсурдно е да се мисли, че могат да бъдат наваксани в училище.
    Ама трябва да ви кажа, че съм била свидетел на такива нелепи изпълнения от страна на зрели хора. Пример: минават покрай къщи жени, които работят в гръцката фирма за чантички, и хапват вафли. Докато стигнат от нас до цеха минават поне през 6 варела за боклук (а преди това не съм ги броила). Незнайно защо обаче подминават всичките и си изхвърлят опаковките на улицата. Единият път беше пред нашата врата и моя поглед. Даже не се обърнаха като им казах да си приберат боклуците. А сега да видим как децата на тия хора ще пазят чисто покрай себе си. Ами няма как да стане, щото няма кой да им каже как се прави. И ако страничен човек им спомене нещо по тоя повод, по същият начин ще го подминат, все едно говори на себе си.
    И да, трябва да срем с това ” Аз какво да направя?”. Всеки може да направи нещо, макар да не му влиза в задълженията. Ама това също е въпрос на манталитет и възпитание. Айде дано за напред да има повече съвестни родители-възпитатели.

  3. Преди децата в Ивайловград се възпитаваха доста по-добре. Тия сега не стават за нищо. Всъщност стават. Да се напият и да правят зулуми. А мама и тате няма да са винаги до тях.

  4. еййй аз съм дете,майка ми работеше в по горе споменатата фирма,но не мисля, че не ставам за нищо и не мисля ,че майка ми не ни е възпитавала и не ни е научила къде да си хвърляме боклуците.Шегувам се,въпреки ,че въобще не е смешно.Донякъде съм съгласна с вас.Аз специално не мисля,че проблема е само в децата, има къде къде по-големи (извинявам се за думата) простаци ,които незнайно защо дори не си оцелват контейнерите,които незнайно защо гредите на беседки и згради им пречат.Можеби дори красивите градини са им като трън в гащите…

    Спомням си бях много малка и се разхождах със сестра ми,която не е кой знае колко по-голяма от мен.Хвърлих се опаковката по пътя и тя като почна да ми вика ,какъв скандал ми вдигна само и ме накара да се върна да си го взема и в чантичката…. много съм и благодарна сега ,аз запомних тази случка и мисля ,че това е един вид моето възпитание.

  5. От една страна е така, обаче колко случая на деца със много добро семейство и много добро възпитание познавам, на които не им пречат първите 7 години, а годините между 7 и 18. Не само възпитанието в първите години са решаващи за това какъв човек ще станеш. Много зависи и от хората, с които прекарваш по-голямата част от времето си точно през тези 10-11 години. Не искам да ме разберете погрешно. Не казвам, че възпитанието от родителите не е важно, просто зависи после в каква посока ще поемеш. Ако си си темерут такъв и ще си останеш… то е вътре в теб и никой не може да го промени.

  6. Според мен в коментара Missing е истината

  7. Х-ъм, колко деца темерути познавате? Аз мога да изброя темерути, но за всички тях може да се каже,че не са деца. Освен това кой говори, че възпитанието е 7 години? Новородения човек е като неизписана тетрадка. Какво ще се запише там зависи от най-близките до него. В началото с молив който може лесно да се изтрие и поправи, като поотрасне с химикал който вече трудно можеш да изтриеш и поправиш, но не е невъзможно. Накрая човек сам се научава да пише в тетрадката си, но всичко което изписва той е с длето изрязано и не подлежи на триене и във всички случай е подобие на написаното до този момент. Това ще започне да пише и в тетрадките на собствените си деца. Няма маловажен период, напротив – всички са важни и равни по значение.

  8. Нямам предвид, че детето на 7 години е темерут… Имам предвид, че дори да си получил най-доброто възпитание от родителите си идва момент, в който ти малко или много се отделяш от семейството, навлизаш в пубертета и започваш да виждаш нещата по съвсем различен начин. Семейството може да те учило на всичко, но ако хората с които започнеш да излизаш не са стойностни хора ти започваш да ставаш като тях без дори да го искаш, без да осъзнаваш в какво се превръщаш. И нещата който правиш за теб за нормални. Какво ти пука примерно, че някой е направил нещо, какво ти пука дали ти го разваляш. Темерути са повечето тийнейджъри, на който им е кеф да си изхвърлят празната бутилка от бира на тревата, за която някой се грижи, кеф им е да счупят пейките, които някой се е постарал да ги сложи там и да ги боядиса, кеф им е да обърнат кофата с боклука, че видиш ли било много хубаво да се направят на гъзари, че те нали са бунтари и на тях никой не може да им каже нищо и така може да се продължава много с тия примери. Просто искам да кажа, че не трябва да се обвиняват само родителите, защото има много добри родители, на който им се реве само като си помислят в какво се е превърнало “безценното” им дете.

  9. Съществува и една такава изкривена представа при много българи, за които е признак на гъзария и демонстриране на незнам какво си да чупят, замърсяват и т.н. Това е насадено от мутренската държава, в която живеем, където да си боклук е геройство!
    Също така има хора, които си мислят, че е педалско или не знам си какво да вземат един боклук от земята и да го хвърлят в коша и че е много мъжествено да счупят нещо хубаво в присъствието на момичета/жени 🙁 Ей в такова общество живеем !!!

  10. Всичко, което пишете е хубаво, малко се отдалечава от същината на темата която аз исках да се разбере. А именно, че е време всеки да вземе и сам да изгражда родината в която живее. Лично мое мнение е, че да наклеветиш някого, че е направил нещо лошо всъщност не е лошо. Сигурно много от вас са чували как става в цивилизованите и разбира се правови държави – съседа се обажда, че си паркирал неправилно и пречиш на движението (например). Разбира се от там нататък държавата удря по масата и ти бие два-три шамара в портмонето.

    Ние младите трябва да направим страната ни приятна за живеене – ами хайде да започнем от Ивайловград!!!

  11. За започване да започнем, ама първо е нужно да се съберем и то в Ивайловград. При положение, че пишещите тук живеят в други градове как да стане? Да речем обявяваме почистване на Дупката някоя събота, питам се колко човека ще се съберем, колко човека ще отделят пари за инструменти, боя, лак, дъски, камион за извозване на отпадъците, студено безалкохолно за включилите се и т.н.?

    Това са сложни въпроси и на тях отговор не чакайте от община или някой друг, а от себе си. Този призив – “да започнем от Ивайловград” звучи добре, но …

    Аз съм лесен, Ивайловград не ми е роден град, но живея тук и заявявам, че ще помогна с труд колкото мога поради здравословното ми състояние и пари при положение, че такава група се събере с подобна, но конкретна -, реална цел.

    За да стане този призив реалност – целта трябва да е ясна, същата да се обяви разгласи на широко, да се даде време желаещите да заявят участието, да се прецени необходимата работа, да се съберат средствата за покриване на разходите и се организира и определи деня.

    Мислите ли, че всичко това е възможно?

  12. Мисля че в твоята тетрадка има много правописни грешки ,коректор може да помогне малко

  13. @fulltime_player Не си уточнил за чия тетрадка става дума, но искрено те съветвам – първо изпробвай коректора върху собствената си, ако хване нямам нищо против да го приложиш и върху моята или там на който си решил.

    Освен тази забележка на вторачен в граматиката писар нещо по темата ще споделиш ли, или не те вълнува? А може би си използвал коректора върху очите си си и не виждаш какво ни заобикаля, за да дадеш мнение? Хората подобно нещо го наричат – слепота. Имаш съболезнованията и искреното ми съчувствие!

    Извинявам се на всички останали за спама!

  14. Нима хората, за които говорите, четат тези редове? Съмнявам се дълбоко. Но може би е добре, когато човек даде малко простор на негативните си емоции, на разочарованието и недеждата. Всеки дава съвет. Всеки знае по добре от другите какво трябва да се направи. И аз така…Ето и моето мнение. Нужен е обществен контрол и служба, отговорна за оплакванията. Когато човек види извършителят на вандалството, може да се обади на….на кого? Кой е отговорен за тези неща? И трябва да има последици за извършителите. Нима тези, които рушат, са неизвестни никому? А какво ще кажете за това, дори да има награда за този, който даде информация за нарушителя и разследването доведе наистина до намиране на нарушителя? Хихи. Почти както по времето на комунизма 🙂

  15. Абе вижте се бе хора! Още не сме стигнали до никъде и започнаха да се обиждат и обвиняват, кой крив, кой прав! УЖАС!
    Getoff, човеко, ти затвърди израза “Ама аз какво да направя?” Идеята е проста, дори само ти да отидеш и да събереш боклука около една от беседките Ти ще си направил това което се иска от теб. Нито пари, нито кой знае колко труд, нищо. Ама е по-лесно да започнат да се правят сметки и да бъдем комерсиални, отколкото да си вдигнем задника и да идем да свършим някаква работа.(Getoff – последното не беше само за теб, а за всичко които мислят като теб. и ако не беше извинението в края със сигурност бях го изтрил.) И да ти кажа, понякога си мисля, че е жив късмет за вандалите, че хората които пишем не живеем и работим в Ивайловград.
    anita2005 – аз съм сигурен, че нещата който пишем ще стигнат до тези които трябва, особено пък в Ивайловград, но дали ще им обърнат внимание е съвсем друг въпрос.
    Скоро ще публикувам още един пост, свързан с тази тем. Сега ще спра до тук.

  16. pluton Мислиш ли? Блажени са вярващите…Имах предвид вандалите…които едва ли четат нещо друго от създадените от тях графити…

  17. Ей не се карайте. Лично аз в Събота сутринта като се разхождам до Дупката ПАК ще събера като си тръгвам, колкото боклуци мога и ще ги изхвърля! А вие предлагам да спрете да се карате и да помислите дали не може да се направи нещо. Ако не може, здраве да е. Иначе има и тема във форума по тоя въпрос ама и тя май е поела тоя път “Ами то и да направим нещо няма кой да го пази”, ама така не трябва да се разсъждава!

    Темата във форума за Дупката

  18. Точно това казвам и аз. “Прави, каквото трабва, пък да става, каквото ще!” или “Ако не можем, както щем, нека щем, както можем!”

  19. @PLUTON – “Ама аз какво да направя?” не се нуждае от затвърждаване – той е затвърден и вкоренен отдавна. Не си разбрал това което съм писал. Това което го говорите тук, цял живот(а той вече натрупа доста години), съм го правил и продължавам да го правя без да съм тръбил за това. Истинския въпрос, който поставят подобни постове на този който коментираме в момента е как да накараме и останалите да го правят. Ако сам събираш и си мълчиш никой няма да разбере за работата ти и тя – работата с която си се натоварил мълчаливо в полза на всички ще се самовъзпроизвежда като вечния двигател. Поради тази причина не считам останалите си коментари за вън от темата с изключение на този за който съм се извинил.
    Ако приемем че всички писали тук, темата ги интересува, следователно сами без да ги кара никой извършват дейността за която става въпрос, а действителността продължава да е същата и не се променя – извода е, че трябва да се привлекат повече хора за да се промени нещо. Въпроса е как да бъдат привлечени, а не да си пишем апели един към друг да вършим това което и без туй правим.

  20. В галерията, в албума на Дупката съм качил снимки след купон на цветуштата Ивайловградска младеж (предполагам). Не съм бил на купона. Ама се вижда какво е останало след него.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Ивайловград © 2015 Frontier Theme