Ивайловград

Гласът на Ивайловград

Коджаеле

връх, КоджаелеКоджаеле (тур. Голям връх) е висок 1267 м. и се намира в планинския рид Мугленик. Той е най-високият връх в околността и то на голямо разстояние. В някои карти е отбелязан с името Ветрен, но в този край никой не го знае с това име. А и мъгла (Мъгленик) и вятър (Ветрен) на едно място не виреят.  До Коджаеле има още две  връхчета с почти еднаква височина – Попското 1247 м. и Орлов кладенец 1256 м.

Открих два маршрута за достигане до върха, но преди това трябва да знаете, че по билото на целия рид минава границата между България и Гърция и затова ще ви трябва разрешение от районното управление на Гранична полиция Крумовград за посещението му.  Ние не знаехме за това, но там ни срещнаха гранични полицаи, които бяха много любезни, обадиха се по телефона в управлението и след 5 минути получихме разрешение.

Маршрутите от Ивайловград са следните: – По пътя за Крумовград се отбивате за с. Железино и с. Гугутка (около 30 км от Ивайловград), от там  намирате пътя за махала Казак (на повечето карти вече я няма), като преди това минавате през с. Бялградец (1 км от Гугутка) последното село от община Ивайловград). Няма начин да се объркате, защото единствения еднолентов асфалтов път води натам. Макар да е еднолентов и с много остри завойчета пътя е  доста запазен, поради рядкото му използване и то предимно от леки автомобили. На около 5-6 км от Казак достигате до мост и веднага след него разклон. Единия път отива до с. Горни юруци през с. Чукурите, а другия е за с. Черничево. През Горни юруци изкачването е доста по-трудно и не е за предпочитане. Трасето е доста стръмно и не е толкова използвано, но е възможно. Ние минахме по другия маршрут. На около 6-7 км от разклона с моста към Черничево се стига до широко място за складиране на дърва с асфалтирана отбивка в ляво(няма друга такава до там). Тръгвате по нея и на около 1,5-2 км стигате до черен път в ляво (личи си, че от там нататък асфалтовият път не се използва). Ако сте с високопроходим  автомобил не е никакъв проблем да продължите по черния път, но с лека кола не е желателно. Пътя се използва от гранична полиция и е отъпкан и поддържан. Ние оставихме колата на асфалта и продължихме пеш. Времето е 2,5-3 часа пеша, които не съжалявам, че отделих. Денивелацията на прехода е около 500-600 м. Растителността варира между бук и дъб, срещат се и диви череши, капини, шипки, дрян и всичко беше отрупано със зрял плод, който никой не опропастява. Трианголачната точка на върха е на 1 метър от 152 гранична пирамида, това също може да ви ориентира. Бяло море е на около 30-35 км права линия, но имаше твърде силно обедно слънце, което ни попречи да го видим.

Гледките и от българска и от гръцка страна са страхотни. В гръцката част от планината е изграден вятърен парк (The Aeolic Park of Hloi) с над 500 вятърни генератора.  Това може да ви подскаже, че ще ви трябват дълги ръкави, макар в долината да е 30 градуса жега. Височината на пилона на  ветрогенератора е 57 метра, а диаметърът на перките е около 30 метра, така че максималната му височина е около 70 метра, колкото 25 етажена сграда. По пътя пък видяхме две гръцки метеорологични антени със слънчеви панели, построени в българската част на браздата. Не забелязах, да пречат на някой, така че няма лошо.

Има легенда, че на върха са отведени и заклани 40 български момичета, защото са отказали да приемат ислямската вяра.  Факт е обаче, че на върха има старо помашко гробище на жители от гръцкото село Хлои (Hloi), където живеят предимно мохамедани.

Качил съм повече снимки в Галерията.

Коджаеле

Фейсбук коментари в страницата на Ивайловград:

3 Comments

Add a Comment
  1. Голям мерак имам да отида и аз. Сигурно гледката е невероятна ,не се съмнявам.

  2. Ще качите ли снимки?

  3. Ще кача снимки, ама не ми остава време.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Ивайловград © 2015 Frontier Theme