Ивайловград

Гласът на Ивайловград

Стари имена на селищата в община Ивайловград.

Сегашно име Старо име Превод
Ивайловград Орта-кьой Орта – среда, средно; Кьой – село, селище
кв. Лъджа Лъджа  Ιλιδζέ (Илидзе) от старогръцки – Минерален (топъл) извор
1 Бели дол Дере-кьой Дере – река;
2 Белополци Акча-алан Акча – бяло място, земя
3 Белополяне Акалан Ak – бяко
4 Ботурче Куфалар
5 Брусино Брусаджик
6 Бубино Юнуз-Виран
7 Бялградец Акча хисар  От турски Ak – бяло и Hisar – крепост, укрепление (Бяла крепост, Бял град)
8 Ветрушка Алфатчи-кьой Alfat – Дива круша
9 Вис Вис-кьой
10 Глумово Солуклар soluk – въздух
11 Гнездаре Юваджилар Yuva – гнездо
12 Горно Луково Юст Суванли Yust – горно, горен; suvan –  лук
13 Горноселци Юст Юбрюеран Yust – горно, горен
14 Горско Абланово  От турски Ablan – сестра
15 Гугутка Арнаут-кьой Арнаут на турски се наричат албанците, а на български може да се преведе като див, неубоздан, жесток
16 Долно Луково Алта Суванли Alta – долу, долен; suvan – лук
17 Долноселци Алта Юбрюеран Alta – долу, долен,
18 Драбишна Драбишна
19 Железари Демирджилер Demir – желязо; diler – отделно; демирджилер – желазари
20 Железино Демирлер Demirler – железа
21 Казак Казаклъ Kazak – отворена плетена блуза
22 Камилски дол Деве-Дере Deve – от тур. камила; Дере – от тур. дол, долина, малка рекичка
23 Карловско Карлово Kar – сняг (турски)
24 Кобилино Атерен At – кон (турски)
25 Кондово Мюселим От турски Muslim – мюсюлманин
26 Конници Спахалар От турски Спахия – бивши военни (обикновени висши офицери, конници) владеещи земи в Османската империя.
27 Костилково Чекердекли Чекердек – костилка
28 Ламбух Мън. Св.Петър и Павел (Така намерих старото име)
29 Ленско Кетенли  keten – лен
30 Мандрица Мандрица от мандра
31 Меден бук Балджи-бук Бал – мед; buk – остър завой
32 Нова ливада Ени-чаир  yeni – нова; çayır – ливада
33 Одринци Халачли  от арабски и персийски през турски, ‘халачия’, даракчия на памук
34 Орешино Козлуджа Коз – от турски орех
35 Пашкул Топузлар topuz – боздуган
36 Планинец Джебилер от арабското جبل , джабал, през турски çebel (джебел) – планина
37 Плевун Пелевун Плевун (от гръцки) – Стара планина (παλιά βουνό)
38 Покрован Покрован
39 Попско Попово
40 Пъстроок Алагьозица alagyoz – пъстроок
41 Розино Гюллер-кьой Гюл – роза
42 Сборино Джумая-кьой  От арабски Джума’а (cuma) – петък. В петък е най-важната молитва за мюсюлманите и за това са се събирали всички (сбор)
43 Свирачи Зорназан От турски Zurna – тръба с която се свири, рог за свирене
44 Сив кладенец Гьокче-бунар Гьокче – сиво; Бунар – кладенец
45 Славеево Гайдахор γάιδαρος (гайдарос) – магаре (от гръцки) и χωριό (хорио) – село
46 Соколенци Дуванджи-кьой  doğancı (доаанджъ; остаряло доганджи) – ‘соколар’. Соколарево, Соколарско село
47 Хухла Хухла Хохла (от старогръцки) – клокочещ извор
48 Черни рид Кара-тепе kara – черно; tepe – хълм, рид
49 Черничино Чаир çayır – поляна
50 Чучулига Аптарами-кьой apta – тъп, глупав, няма, липсва; ram – овен

 

Фейсбук коментари в страницата на Ивайловград:

33 Comments

Add a Comment
  1. Доста търсих, но не намерих всичките имена какво означават. Който може да помогне за попълване на пропуските, добре е дошъл. 🙂

  2. Страхотна статия,браво !

  3. Pluton, доколкото аз знам Гайдахор не идва от гайда, а от гръцката дума за магаре. Поне така казваше старата баба на жена ми.

    1. Напълно е възможно – γάιδαρος (гайдарос) на гръцки е магаре. За произхода на някои от имената съм проявявал творчество и е твърде възможно да греша. Предимно съм търсил значението на турски. Моля за извинение и го имайте предвид!
      Благодаря за забележката!

      1. айдонохори е славеево от αηδόνι айдони (славей) гайдарохори е измислено от ниакой си владика след това

  4. 45 Славеево Гайдахор gayda – гайда

    Не е вярно това, името на селото идва от гръцкото γάιδαρος (гайдарос) и χωριό (хорио)

  5. 45 Славеево Гайдахор gayda – гайда

    Не е вярно това, името на селото идва от гръцкото γάιδαρος (гайдарос), на български ‘магаре’ и χωριό (хорио), на български ‘село’

    1. А “хор” след “гайда ” какво означава : сигурно “хорът на гайдарите” или “гайдарски хор” ?!

  6. 36 Планинец Джебилер

    от арабското جبل , джабал, през турски cebel (джебел), на български ‘планина’; буквално името на селото ‘планинци’

  7. 29 Ленско Кетенли

    от турското keten (кетен), на български ‘лен’

  8. 46 Соколенци Дуванджи-кьой

    от турското doğancı (доаанджъ; българско остаряло доганджи), на български ‘соколар’. Соколарево, Соколарско село буквално.

  9. 33 Одринци Халачли

    от арабски и персийски през турски, ‘халачия’, даракчия на памук

  10. Почитания !!!!!! 😀 😀 😀

  11. Браво! Нека има повече такива теми!

  12. Сега се сетих и нещо друго… Няма да е лошо да се направи един раздел със забележителностите в ивайловградска област(снимки, история…).

    Вижте аз на какво се натъкнах в уики(в страни от темата е)

    [quote]Първи сведения за Лютица
    През Средновековието на мястото на квартал Лъджа се е издигала крепостта Лютица.[/quote]

    😯 Сега се чудя… Лъджата ли са приместили по-близо до града или Лютица са е преместили до село Рогозово(Асърлъка)?

  13. неинформиран

    Не се чуди! Преди създаването на Ивайловград е съществувало с.Лъджа / Топъл извор/. Така, че началото е Лъджа. Имайте уважение към първите…

    1. To и това не е много сигурно защото
      няма достатъчно стари и достоверни
      исторически източници.
      Вероятно територията е заселена още
      от древни времена от каменната епоха,
      но няма нищо написано никъде 🙂

  14. неинформиран

    😀

  15. UPDATE!!!

    Благодаря за корекциите и допълненията.

  16. Чувал съм и за села като : – Асърлъка,Армутли,Кохчес,Малиново…. сигорно има и други подобни наименования на селища ,където някога са живяли хора от този регион…. 💡

  17. Похвална инициатива за възкресяване на Ивайловград в образи и текст. Старите фотографии и картички са много вълнуващи. Но имената на някои селища не са верни и точни. Етимологията е сериозна наука, Pluton, тя не е за твоята уста лъжица. Какво значи “за произхода на някои от имената съм проявявал творчество?” Щеше да изглежда смешно, ако не беше жалко.

    Първо се подготви и тогаз поучавай.

    1. Ама ти вярно страдаш от прекомерни излишъци на самочувствие! И май си мислиш, че си нещо много специално, а? Пък досега нищо стойностно не си написал, но иначе знаеш много и постоянно ни осмиваш. Евалла писачо! Нали така те определят кадърните във вашия бранш. И за да докажеш на себе си какъв си ненадминат талант, идваш тук и почваш да показваш колко те бива на тези, които пишат по нещо за Ивайловград за удоволствие. Браво бе, молодец! 👿

    2. Ivan, творчество съм проявил до такава степен, че за някои имена съм написал буквалните преводи, а не това, което може би означават наистина.
      Дреме ми какво пишеш, какво мислиш и колко ти е акъла. Както каза admin, ние тука си пишем за удоволствие и даваме от свободното си време колкото можем за да съществува сайта. Ако имаш с какво да ме поправиш, добавиш или помогнеш – добре си дошъл, иначе как не те е срам да омаскаряваш всеки пост, се чудя.

  18. с.Конници
    конник на турски означава сипахи или селото е било сипахилер множествено число на сипахи,a не както е писано горе спахалар

    1. В архивите се води Спахалар. Това не съм си го измислил!

      1. PLUTON,
        Първо искам да ти изкажа благодарност за положения труд,знам че не си го измислил,това че си се ровил по архивите също заслужава благодарност,аз само исках да добавя нещо,ако съм бил полезен ще се радвам,за мен е удоволствие да чета за родния ми край, бъдете живи и здрави

        1. Иван, разбира се, че си полезен, надявам се да се пише по тази тема, за да съберем и направим нещо наистина креативно чрез сайта, а не само да се дракат разни неудачници, които си нямат друга работа.
          Благодаря ти и ще въведа твоята корекция, но малко по-нататък, когато се появят и други, защото чисто технически не е добре да ровя само заради една дума.

  19. айдонохори е славеево от αηδόνι айдони (славей) гайдарохори е измислено от ниакой си владика след това

  20. За 14 – Горско – Абланово – от абла(н) – кака определено грешите. Но и в науката има спорове, макар и безсмислени (за мен.) В миналото горите са заемали по-голяма част от земната повърхност и много наименования на местности са свързани с растителността.Конкретно тук се казае за стб. дума аблан, в западна българия яблан (Ябланица, Абланово, Абланица) – това е забравеното име на едно едно прекрасно дърво, известно ни като чуждопоклнннити като… чинар (тур.). Срамота! Забравили сме българското име, и за пореден път прегърнали чуждото.

    Поздрави,

  21. За 14 – Горско – Абланово – от абла(н) – кака определено грешите. Но и в науката има спорове, макар и безсмислени (за мен.) В миналото горите са заемали по-голяма част от земната повърхност и много наименования на местности са свързани с растителността. Конкретно тук се казае за стб. дума аблан, в западна България яблан (Ябланица, Абланово, Абланица) – това е забравеното име на едно едно прекрасно дърво, известно ни като чуждопоклнници – чинар (тур.). Срамота! Забравили сме българското име, и за пореден път прегърнали чуждото. Освен това чинар е явор, което е съвсем друго дърво.

    Поздрави,
    П.С Моля за одобрение на този коментар, изчистен от грешки мунус този абац 🙂

  22. нечждопоклонник

    Не може да получете одобрение , тъй като съвсем целенасочено ни въвеждате в заблуждение . Тук думата “чинар” няма абсолютно НИКАКВО място ! ЗАЩОТО :
    1.-“аблан ” на старобългарси означава ” ябълка “. 2.- когато горите са заемали по-голяма част от земната повърхност въобще не е имало хора, та камо ли наименования ! Откъде имате информация за наименованията по цялята земна повърхност – не знам . 3.Турците казват на чинара duzlem .4.-турската дума cinar се превжда “равнина .” 5.-чинара си е чинар ( или платан) , явора си е явор – съвсем различни дървета са.
    Срамота ! Чели сме само в един сайт , прегърнали сме само една констатация , а вече правим генерални заключения !

  23. Изглежда сте слабо осведомен по темата, нечждопоклонник. С което не искам да ви обидя, а да обърна внимание празнотите в знанията ви. Думата “абланъ” в старобългарският е ‘дърво чинар, Platanus Occidentalis’ или растение планински божур Trolius europaeus. Последното из различните диалекти се произнася и като аблен. Днес думата е запазена като Яблан (чрез дейотация) в сел. име Ябланица и мн. други. Всъщност най-старото име на това село е Дах кьой. Така че дискусията може да е напразна.
    http://statlib.nsi.bg:8181/bg/lister.php?iid=DO-010001190&page=67
    На книжовен тур. думата за платан/аблан/яблан е http://tr.wikipedia.org/wiki/%C3%87%C4%B1nar
    В раздразненинието си всъщност вие сте ни въвели в заблюждение, защото посочената от вас дума дузлем е равнина. Видно от тук: http://tr.wikipedia.org/wiki/D%C3%BCzlem
    И най-накрая върховното ви противоречие. Пак ви напомням да разширите знанията си по география и стопанска история. Само до преди 200 години горите в ниските части на България (Добруджа, Мизия, Тракия) са покривали едни 40% повече от днес. По време на кръстоносните походи още повече. Или иначе казано всички плодородни земи днес, изпползвани за земеделие са били покрити с гори. С нарастването на населението на планетата и нуждата от орна земя, за пасбища, за строителство започва освобождаването на земната повърхност от гори. Методите са били различни – засичане на коренете, за да изсъхнат, чрез пожар, чрез гола сеч и т.н Рудодобивът се е нуждаел от дървени въглища за топене на метал. Безспорно доказателство за наличието на гори в миналото у нас, в безлесните сега места, са оцелелите от тях единични или групи стари дървета всред работните земи, край чешми и пътища, дори и в самите селища. Такива се намират из цялата страна и представляват останки предимно от широколистни гори – дъб, бряст, чинар и други. Голяма част от тях са обявени като природна забележителност и са защитени като вековни дървета или цели кории /Туловска кория –Старозагорско, Чирпанска, Патьова край Панагюрище, Генчов орман – Плевенско, Куш бунар – Сливен и др./. За по-широкото разпространение на горите у нас в миналото доста убедително говорят самите наименования на редица селища в страната. Над 150 селища носят наименования, подсказващи, че в или около тях е имало гора, горска растителност: Горово, Горско Абланово, Горски извор, Габрока, Габрово, Габровица, Бреза, Брезе, Брезово, Брест, Брестово, Брестовица, Борино, Боров дол, Борово, Бука, Букак, Буковец, Буково, Дъб, Дъбене, Дъбово, Дъбрава, Елов дол, Еловица, Еловец, Липница, Липов рът, Чам дере, Черна гора, Черногорово, Явор, Яворец, Яворово, Ясен, Ясените, Ясеново, Осен, Осеновец, Осеново, Осиково и други. Тук не влизат селищата, чиито имена произхождат от имената на горско-плодни дървета и на диви горски животни като: Крушаре, Крушево, Орехово, Орешак, Сливак, Сливово, Черешите, Черешово, Ябълково, Лисичево, Сърнево, Сърница, Еленово, Еленски дол, Вълков дол, Вълково, Меча поляна, Мечка, Мечковци и други, които са над сто.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Ивайловград © 2015 Frontier Theme