Имало едно време едно момиченце, което живеело в приказна страна с красивото име Детство. То било обикновено дете, но ужасно искало да е принцеса. Най-добрата му приятелка се казвала Наивност и много му помагала да вярва във всичко, което го заобикаляло. Момичето вярвало, че наистина небето е синьо, че звездите са красиви сияния, че всичко около него – растенията, животните, Слънцето, Луната и морето имат нужда от любов. Раздавало им по равно от обичта си, а най-големия къс дало на едно обикновено момче. То обаче не поискало подаръка, защото вярвало, че е принц и заслужава любовта на някоя принцеса.
Момичето познало болката и изведнъж пораснало. Огледало се и видяло, че небето не винаги е синьо, че звездите са мъртви скали, а животните и хората могат да хапят. Тогава чуло плач и видяло едно бедно момче. Момичето разбрало, че това е човекът, който наистина се нуждае от онзи, големият къс отхвърлена любов. Момичето подало ръка на момчето, а то прошепнало: „Благодаря ти, принцесо!”