За разкопките в крепостта „Родестюик” край Ивайловград, за намерените археологически находки и за възможностите за развитие на обекта като туристическа дестинация Агенция „Фокус” разговаря с Ивайло Кънев от отдел „Средновековие” в Националния исторически музей.
Фокус: Г-н Кънев, бихте ли разказал за разкопките, които се провеждат на Крепостта „Родестюик” край Ивайловград? Колко продължиха те и на какви находки попаднахте?
Ивайло Кънев: Разкопките на крепостта „Родестюик” продължават и в момента. Разкопките се провеждат със средства, събирани от приятели. Държавата тази година „ни отсвири”. Предходните години Националният исторически музей се финансираше, но тази година кризата ни натисна и нас. Приятели събрахме пари, за да може да продължим. Това е една Средновековна крепост, която се намира в местността „Балък дере”. Това е местност, след която започва Република Гърция. Обекта се намира на самата бразда. Даже не на браздата, а на кльона (телена ограда между две държави). Копае се три години активно и редовно. Проучванията вървят бавно, защото теренът е труден и защото имаме 900 години културни пластове, които са натрупвани. Културният пласт е близо 2,2 м. В тези 2,2 м. имаме култури от ІV до ХІV век. Затова всеки пласт се изчерпва бавно – всичко се заснема, всичко се документира и тогава се продължава към следващия. Крепостта е разположена приблизително върху 10 дка. Попаднали сме на една обществена сграда, която се намира в най-високата част на крепостта. Все още не може да изясним какви са нейните функции. Имаме различни предположения, но предстои да видим каква е. Най-вероятно крепостта е създадена в началото на ІV век във връзка с преместването на столицата на Римската империя в Константинопол. Имаме и отделни находки, които са от по-предходни периоди, но на този етап не може да локализираме как са попаднали на това място. В самата крепост при разкопките е установен голям пожар, който е датиран в края на VІ или началото на VІІ век, когато славяни и авари превземат тези крепости и реално Балканския полуостров се славянизира. Там много добре е хванато как пожарът прекратява дейността на крепостта и тази сграда се преустройва в друга, т.е. правят се различни преустройства, престрояват се части. Другият период е от ХІ век, когато там се формира голям некропол, където са погребвани починалите.
Фокус: Каква информация носят откритите находки?
Ивайло Кънев: Преди некропола, преди създаването му, намерихме находки от Х в. – една старобългарска бронзова коланна апликация и един оловен накрайник. Тези находки за нас като историци-българи преди всичко са изключително важни и за мен това е откритието. Чрез тези находки се доказва присъствието на българи толкова на юг – буквално на 30 км от Одрин. Ако тези находки бяха открити в Северна Стара планина, това не е толкова интересно. Те трябва да са там. Но толкова на юг, толкова близо до столицата на империята за първи път се хваща трайно българско присъствие. И това е доказано. Друго, което открихме след като изчерпахме този пласт от Х в., е една сребърна монета, която излезе миналата година, която е времето на император Роман Лакапин, съперникът на Симеон. Намерихме и една колективна монетна находка от 193 монети и до нея комплект теглилки. Това говори за стокообмен и търговия, и за едно значително място на тази крепост. Некрополът е формиран по-късно – той е формиран през ХІ в., когато на това място е прекъснат живота и там са погребвани хората. Къде са живели през ХІ в. ще покажат проучванията тепърва, но това място е формирано като некропол. Ние имаме някакво предположение, че тази обществена сграда може да се окаже ранна базилика, но ще видим тепърва. Това са находките. Миналата година, примерно открихме кадилница от VІ в., тя е бронзова и в момента се реставрира в музея. Ще бъде показана. Иначе некрополът е стандартен, с накити, гривни, гердани. Един от нанизите от стъклени маниста беше дълъг 3,5 м и беше с над 1700 маниста.
Фокус: Какво се посочва в историческите извори за населението на това място?
Ивайло Кънев: Историческите извори за съжаление са повече чужди. Има един български извор от времето на хан Омуртаг, в който е публикуван 30-годишния мир. В надписа се посочва много ясно, че тази крепост остава на Византия, т.е. всички крепости на юг от река Марица стават на Византия. Другият извор, който се свързва с тази крепост, е Жофроа дьо ла Вилардуен, който участва в четвъртия кръстоносен поход. Той споменава, че в тази крепост през 1206 година се укрива Калоян, той пренощува там за една вечер, за да избяга от една засада, която му подготвят кръстоносците. За етническия състав много трудно може да се говори. Много често съвременни понятия се прехвърлят в Средновековието и така се създават грешни впечатления. Много често, особено крепостите в Южна България, един месец са български, един месец са византийски, една седмица са византийски, три месеца са български. Не мога да кажа със сигурност – това население е българско. Това тепърва ще се установява. Имайте предвид, че през ХІ в. Българските земи стават част от голямата византийска империя и тогава нищо чудно да е заселено от българско население. Ние сме били една държава и няма граници. Това става и през Османското владичество – българи буквално заселват всичко, включително и малоазийското крайбрежие, което в момента е турско. С демографските неща трябва много внимателно и деликатно да се работи.
Фокус: Има ли други подобни крепости в района?
Ивайло Кънев: Крепостта няма как да е изолирана, тя се намира на важен път по река Арда. В близост се намира една голяма крепост, която се нарича „Лютица” и тя е много добре запазена. Крепостните стени са почти както са били. Двете крепости са си кореспондирали в един период от време, въпреки че има предположения, че активният живот в един период е преместен на „Лютица”. Това са от българска страна крепостите. Пак в този регион, на 10-15 км е другата голяма българска крепост – крепостта „Гугутка” при село Гугутка.
Фокус: Работи ли се на останалите две крепости?
Ивайло Кънев: „Лютица” се проучва много сериозно от ст.н.с. Бони Петрунова. „Гугутка” е оставена на иманярите. Това е прекрасна крепост – там и кулата е запазена и всичко, но в момента е като швейцарско сирене.
Фокус: Т.е. вие археолозите, нямате опция да поискате охрана на това място?
Ивайло Кънев: Абсолютно. Нито административните, нито финансовите. В закона е казано, че културното наследство е на общината и тя има бюджет за това. Ние проучваме. Шансът на тази крепост, на която аз работя е, че се намира на кльона и там няма как всеки да влиза и излиза. Докато другите две са по-навътре в българско и там контролът е по-слаб.
Фокус: А от другата страна на границата има ли крепости, които са били включени в тази система от крепости?
Ивайло Кънев: От другата страна на границата е Димотика, по-надолу е Рудостул на Мраморно море. Там релефът е друг, целите са други и колегите в Гърция много добре ги проучват.
Фокус:Какви са възможностите да се превърне крепостта „Родестюик” край Ивайловград в туристическа атракция?
Ивайло Кънев: Възможностите са огромни. Преди няколко години колегата Петрунов се опита да осигури средства по т. нар. гранични проекти между България и Гърция, за да се осигури пътят до Лютица. За съжаление, не можа да спечели. Имайте предвид, че на близо се намира вила „Армира”. Там колегите спечелиха с колеги от Гърция по тези проекти. Вила „Армира” е един образец на това как трябва да се експонира един паметник на културата. И голямата могила край село Свирачи. При нас шансът е, че догодина там може да се открие ГКПП Ивайловград-Орестиада. Това означава свободен достъп като граница. А тези крепости се намират на по 2-3 км от КПП. Това, което ние като археолози трябва да направим, го правим. Оттук-нататък другите трябва да си свършат работата – да се направят табели, да се популяризира. Всеки трябва да си свърши работата. Имал съм срещи и разговори с кмета на Община Ивайловград и те нямат средства за това нещо. Ще се търсят обаче решения.
Росица ГЕОРГИЕВА
Не знам от кога е този диалог, но там отдавна няма кльон и ВСЕКИ може да влиза и излиза когато си поиска, противно на това което пише в текста. Снимки съм ги правил юли месец и познайте дали някой ме е видял.