Във вторник по БНТ е било излъчено предавне за село Мандрица.
За тези като мен, които са нямали възможност да го гледат съм качил видеото от предаването. А то наистина си заслужава да се гледа. Да чуете как говорят бабите. Как добре разказват за историята и живота в селото.
А иначе Мандрица е била голяма преди много години. И в нея е кипял живот. Според гръцки източници населението й е наброявало 3500 души. Била е център на община. Имало е 2 училища и една детска градина. Имало е и две църкви.
И като човек се замисли, ивайловградското село Мадрица е било с население колкото в момента е Ивайловград и с едно училище в повече. Коментара го оставям на тези, които мислят ,че пиша глупости…
[flashvideo filename=http://ivailovgrad.com/upload_ivailovgrad/Video/mandrica_bnt_zaedno.flv width=300 /]
източник: bnt.bg
Хубаво филмче и хубава статия!
Дано след 50 години и за Ивайловград да не се налага да правят такъв филм, като най-хубавото място във всемира, но изчезващо!
Хубаво филмче, което е доста тъжно. От няколко хиляди души там са останали има няма 50-60 човека. Къщите се рушат. Тъжно е. Но филма е хубав. Благодаря, че го споделихте с нас. Колкото до Ивайловград може да не стане така, но всичко сочи че града се е насочил точно натам. Което е още по-тъжно.
Много хубаво филмче. Научих доста неща, за който не бях чувала, преди да го гледам. Всичко е наистина много тъжно, понеже историята на с. Мандрица много ми заприлича и на историята на Ивайловград за вбъдеще! Ивайловград наистина малко по малко изчезва… Хубаво е че поне в сърцата на истинските родолюбци Ивайловград си остава “Раят”, който никъде другаде го няма.
Аз се надявам кат осе отвори границата с Гърция в Ивайловград да живнат малко нещата. Сега положените е просто трагично. Ако границата е отворена може да Ивайловград да не загине. Но какво толкова правят, че не я отварят не знам. Май само залъгват хорицата с тая граница
Добро филмче се е получило. Съжалявам, че едва сега го видях.
И аз съм от Мандрица и първите 15 години съм живяла там.
Познавам всички герои на филма. Поздравявам ги за това, че са все още там и са запазили спомените, песните, езика и традициите на това уникално село.
Все още дървото съществува. Жалко е, че листата му ги няма и вятърът ги отвя по целия свят.
Тъжно наистина, че това прекрасно село загива, както и много други села в нашата страна. А там кипеше живот, години наред и се работеше яко. Всичко вече е история. Има обаче бъдеще, дори и под друга форма. Нека не сме песимисти.:)
Много добро филмче! Когато аз бях там – имаше и други млади хора, кипеше живот, макар и с по-малко от 3500 души. Когато последно ходих преди две-три години… едва ли в селото можеше да се преброят повече от 30-40 човека. Тъжна гледка.
Verno e, ne e vajno ot kade si a “kakuv si ” !!!!!