Отдавна искам да ви покажа тази снимка, която случайно ми попадна в интернет, но търсих думи, за да опиша това, което ми минава през ума. Днес реших просто да публикувам снимките.
Първият паметник (на по-малката снимка, за която ви споменах) се намира в Пазарджик и е направен от пазарджиклията Величко Минеков. Не знам кога и какви са размерите на паметника, но според мащаба на сградата и прозорците зад него смятам, че не е повече от 3,5-4 метра.
Вторият паметник (на голямата снимка, която съм правил аз) всички знаете къде се намира. Създател е същият Величко Минеков, висок е точно 6 метра и е открит на 22.01.1981 г.
На мнозина е известно, че 1981 г. са похарчени луди милиони държавни пари за построяването на паметници в чест на 1300 години България. Ярък пример за това е паметникът в Шумен, където с вложените бетон, метал и камъни може да се направи един жилищен квартал!
След като се поразрових малко открих, че г-н Минеков е копирал и дарил на Пазарджик не само “Нашият цар Ивайло“, а и лъвовете, които стоят пред Съдебната палата в София; “Жената с питата”, която я има и във Велико Търново и много наподобява паметника “Родина” от площада в Ивайловград (не на 100% де) и също е на Величко Минеков; “Спартак”, който го има и в Сандански; “Жена в очакване” – същата скулптура се намира пред Община Велинград и в центъра на с. Георги Дамяново, Монтанско; “Проповедник”, който го има и в Смолян.
Честито, имаме си “уникален” паметник на цар Ивайло!!!
Никой ли няма какво да каже?!
Здравейте, моля свържете се с нас. Искаме да включим снимката на паметника на цар Ивайло в Ивайловград в проект на наша статкия в българското издание на сп. National Geographic. Видяхме снимката ви в последния момент и затова моля реагирайте бързо, ако имате желание да ни сътрудничите.
С надежда, че ще се свържете с нас,
Татяна Григорова, зам. гл. редактор
Здравейте,
Изпратих ви личен имейл.
Поздрави!
Ми на човека са му платили да направи даден паметник и после роднините в Общината в Пазарджик пак са му платили за за направи същото нещо. Ми да няма да се поти човека. И народен представител е бил даже. Тя работата не всеки му е ясна, какво ми се учудвате. През комунизма да не мислите, че нямаше корупция. Сегашните богаташи нали всичките са намазали от кацата с комунистическия мед.
Та мани ги паметниците, те си стоят там живели са в миналото, живчт сега и ще живеят и когато нас ни няма,а и повечето дори са забравени.
(не съм “патриот” – той не е в ред)
Уважаеми Патриот,
Колекцията от пластика в град Пазарджик е дарение от автора с желанието да се направи скулптурен парк в града. Това са копия от негови предишни монументални творби, малка пластика и рисунки за галерията в родния му град.
Предлагам Ви да изчислите сумата върху 50 тона метал без художествената стойност, и без работите в камък, дърво и даже хартия.
Вие какво дарихте на Ивайловград ?
Впрочем рода ни е свързан с Ивайловград и неговата история.
Зямята, която беще по- логично да реституираме, решихме да дарим на общината.
А вие ?
Патриотизмът уважаеми, не се изчислява в дадени или взети пари, дори и когато това е плод на изкривено въображение.
Странно е, когато един “патриот” обявява патриотичната постъпка на свой съгражданин за далавера.
Очевидно сте дълбото запознат! А ще ми отговорите ли на следните въпроси:
1. Защо толкова талантлив склуптор не е измислил нещо ново и уникално за своя собствен град, а е направил Копия с които други градове се гордеят и имат за собствени символи?
2. Можете ли да ми дадете друг такъв пример с копиране на произведения и даряване след това?
3. Сам самичук ли е измислил тези произведения или с екип от мнозина?
Благодаря предварително!
Скъпи Плуто,
Авторът, Величко Минеков, е дарил копия от свои творби на родния си град. Този жест няма финансови измерения. Изчислете сам финансовата загуба, изчислете моралния жест и родолюбие. Подобни авторски колекции са нещо нормално в Европа и са част от световното пластично наследство. Богатството не е злато.
Родът ни е пряко свързан с възторга и трагедията на Ивайловград. Загубили сме наша земя и имане, спечелихме държава. Бъдете достоен българин !
Аз може да не съм вред- това ти го мислиш- но твоето мнение за мен не е от значение!
Откритието на Плутон е наистина интересно, но ми се струва, че тук навлизате във води, които са доста сложни- авторските права.
Друг е въпросът за морала на тези автори?!
Може би общинските управи във всички тези общини са харесали точно тези паметници и не мисля, че ако се повтарят е нещо лошо?
Има много паметници на Капитан Петко войвода, Левски, Ботев и други герои от историята ни, които си приличат, както си прилича обичта на българина към тези герои.
Нашият поне виж как гордо се е извисил а ония в Пазарджик е зачукан в трета глуха. А и нашият е по хубав хихихи
‘патриот’, този път почти сме на едно мнение. Наистина няма лошо да се правят паметници, но както спомена и ти, моралното тук е сритано някъде в прахта на печалбарството. Има много паметници, на Ботев, Вазов и Левски, но са на различни създатели и различен дизайн. Този е копирал 1:1 толкова много паметници. А паметника на цар Ивайло до някъде е символ на името Ивайловград и ми се струва доста нагло замърсено.
Друго което открих, но не съм го споменал в статията, защото не съм го проверил и не исках да заблуждавам хората, е че бюста на Васил Левски в Градската градина е единствения за Източните Родопи (чак до Крумовград, където има един в училише, което се казва Васил Левски). Той е открит на 17.07.2001 година от Петър Стоянов. Е, вярно, че Ивайловградския край не се е освободил 1878 г., а чак 1913-та, но пък това е Левски. Нека да не задълбавам повече!
Информация за всички паметници в Община Ивайловград ще се появи скоро в сайта!
ще се разваме да ги узнаем.
Плутон, а можеш ли да проучиш връзката на Цар Ивайло и Ивайловград?!
Опитах се да проуча! До сега не съм намерил никаква логична причина да се даде това име!
И в Кърджали има паметник на Левски, преди 2 години го откриха
Преди доста време ми беше попаднала книга “Бащино огнище”- от библиотеката, мисля, че там се споменаваше нещо, но не съм сигурен
О, тази книга я имам и съм я препрочел няколко пъти. И там също пише, че името на Ивайловград не може да се свърже с цар Ивайло пряко. И за това вече не се ровя. Просто така са решили!
Като спомена книгата “Бащино огнище”, искам да я препоръчам на всеки ивайловградчанин. Наистина трябва да се прочете.
Но важно е да кажа, че “Бащино огнище” е цикъл книги една от които се казва “Ивайловград и покрайнините”.
1969 г. Издателство на отечествения фронт, автор Русин Гинев.
Извинявам се за глупавия върпос, но откъде може да се намери тази книга за Ивайловград. Наистина ми е интересно и искам да я прочета, но просто си нямам идея как може да се намери тази книга?
Ако тази книга я нямат в ивайловградската библиотека ще е грехота и срам. Само 60 странички е, чете се за 1-2 часа. През 69-та е струвала 25 стотинки и ако читалището нямат от нея 50 бройки …!?!?
Май я нямат. Поне последният път като бях в читалището в библиотеката (преди 2 месеца) я нямаше 🙁
Ауууууу! Ще взема да я преснимам и да я качим в сайта! А???
Хакер. Дай направо да я OCR-нем 😉
Бот, аз т’ва имах предвид! Мноу ясну! 🙂
Bravos
Пазарджишкия Ивайло е менте.
И какво от това ? Тъпа статия
http://www.stari-knigi.com/index.php?do=products&products=items&items=view&view=6174
ако някой се интересува
Имам я тази книга и съм я сканирал, но все не намирам време да я прегледам за грешки при сканираните (а те са доста).
Благодаря за линка!
Цар Ивайло, или Иваиль е родом от село Голица, Варненско. Който иска може да спори, но има исторически доказанелства и песни за това.