Диана Маркова проведе интервю с ръководителя на разкопките на крепостта Родостица до Балъкдере, археолога Ивайло Кънев. Проучването на крепостта ще бъде подновено след няколко дни, през месец септември.
Интервюто с Ивайло Кънев
Въпрос : Кое е най-интересното от проучванията на крепостта през тази година ?
Отговор: Разкопките приключиха за месец юли. Изключително съм доволен от помощта, която ни оказа община Ивайловград, верига хотели „Чепишев” и хотел „Хилтън” в София. Предстоят нови разкопки през септември и тогава се надявам да бъде също така интересно, както сега. Интересните неща това лято са няколко. От научна гледна точка хипотезите за историята на крепостта „Родостица”, която е разказана и може да се види в Общинския музе в Ивайловград, където е подредена експозиция от находките през годините, се потвърждава. Разбира се най-интересно е, че бе открит фрагмент от надпис с гръцки букви. Буквите са на три реда, издълбани на мраморна плоча. Плочата е преизползвана за изграждана на гроб от 11 век. Запазени са три букви от три реда в долния ляв ъгъл. Буквите са високи 5 см, добре вдълбани в камъка. Интересно е, че продължават да излизат и различни мраморни апликации, а също и голямо количество стъкло- плоско и от съдове, което по онова време е било показател за лукс на живота. Тези находки показаха, че крепостта има по-специално място в общата структура на отбраната и на Византия, и на България. Много вероятно е от тук да е бил администриран региона.
Въпрос : Още в първите дни на разкопките бяха открити коланен накрайник, шаманско звънче и други находки, които навяват на мисълта за присъствие на прабългари на крепостта. Какво е вашето мнение ?
Отговор: На тези находки аз много се радвам. Те са поредното доказателство за присъствието на прабългарите на крепостта, тук толкова на юг от Стара планина през 9 век, началото на 10 век. Освен този коланен накрайник открихме и още три коланни апликации, които са различни. Явно става въпрос за няколко различни коланни накрайника и това не е нещо случайно, епизодично и затова ние ще продължаваме да работим в тази насока. Коланът е значел много за прабългарите.Той е бил нещо като пагоните на офицерите. Коланът е значел много. От това от какъв материал е направен, колко пъти се увива около тялото са все белези за сан, за място в йерархията: вишестоящо или обикновен войник. Звънчето може и да не е шаманско. Може да е част от конска сбруя. Тези звънчета с прорези са много характерни за прабългарите. Във Византия не се използват. Прабългарите са конен народ. Културата на един конен народ трудно се открива, защото се движат постоянно и така на пръв поглед могат да се сторят маловажни 2-3 апликации, но за нас археолозите е много сериозен белег на присъствие.
Въпрос : И през тази година продължи работата по некропола. Какви изводи направихте след откритията там ?
Отговор: Некрополът е от 11 век и се потвърждава тезата за едно сравнително заможно население, което е живяло на крепостта. Отново попаднахме на женски погребения. Открихме тази година 2 400 стъклени мъниста, които са били нанизани на гердан от 6 метра. Стъклените мъниста са в различни цветове : бели, сини, зелени. Подобрихме рекорда от преди две години, когато бе открит подобен гердан с 1 700 мъниста, дълъг 3 метра. В некропола открихме още бронзови и стъклени гривни. Попаднахме на погребение на младо момиче на 14-15 години, погребана с по две обеци на всяко ухо – по-малка и по-голяма. Това е много рядка практика по онова време. Случва се като дар в гроба да са поставени допълнителен чифт обеци или само една, но и двата чифта да са окачени не ми се е случвало да намеря.
Въпрос : Къде ще бъдат показани намерените предмети ?
Отговор : Ще продължаваме да обогатяваме експозицията в Общинския музей в Ивайловград. Находките ще бъдат реставрирани и показани тук. Освен всичко изброено до тук в музея ще видите различни размери рибарски кукички. Има кукички по 4 см, което показва, че в този район и без да е имало язовир улова е бил добър. Сериозен улов е имало в Арда. Намерихме и части от рибарски мрежи. Рибарската традиция си върви. Ще покажем още предмети от бита : обтегачи за станове, каменни бойни топки, звънчета тип чан, които говорят и за животновъдство. Музеят ще има една хубава експозиция отново от тази крепост.
Въпрос : Първоначално крепостта се предполагаше , че е тази, която описва Жофруа дьо Вилардуен „Родостюик”, а сега я представяте с името Родостица ? Защо ?
Отговор : Ако мога да дам категоричен отговор на този въпрос щях да съм най-щастливия човек на земята. Дали това е името на крепостта все още не можем да кажем. Ние работим по хипотези до момента на доказването. Името Родостица е предложено от проф.Божидар Димитров. Аз го приемам. Това е славянска транскрипция на Родостюик, което знаем от документите, но какво е името ще докажат разкопките.
Интервю – Диана Маркова
Снимка – http://huhlaistria.blogspot.com/