Новата учебна година в Ивайловград

учебната година започна, 2010, първолакЧестит 15-ти септември на всички ученици, учители и най-вече на първолаците. Да сте ни живи, здрави, щастливи и ученолюбиви. Да ни карате да се гордеем с вас и никога да не забравяте кои сте и от къде сте!

Та честит ви първи учебен ден! Само приятни спомени и хубави преживявания да ви пожелавам. И от мен да знаете, че знанието е сила. Приемайте го в какъвто си искате смисъл, така е! И искрено ви пожелавам някой ден да се убедите в това.

Любопитното тази година е, че в община Ивайловград са започнали 53-ма първокласника, като 23 от тях са в Ивайловград. Това е с 4 деца повече от миналата година, когато в цялата община имаше общо 49. За училището в Ивайловград бройката е като миналата година и също така паралелката отново е една. Друго любопитно е, че началния в прогимназията 5-ти клас също е една паралелка. Та малко са децата в Ивайловград. А за да ви дам по ясна представа колко са намалели ще ви кажа, че през 1994 година първокласниците са били 110. Т.е. от тогава досега децата в Ивайловград са намалели 5 пъти!

И сега с риск да се повторя искам да кажа на учениците от Ивайловград да не забравят кои са и от къде са тръгнали. Защото виждам как мои познати, връстници, съученици и т.н. отишли в големият град, когато ги попитат кои са и от къде са започват с театъра, лъжите и преструвките. И точно в този момент стават малки и жалки. Защото това означава, че се срамуват от себе си, от произхода си, от това което са, което могат и са постигнали. Защото когато знаеш кой си, когато вярваш в себе си и това, което можеш и знаеш, не се срамуваш да кажеш „Аз съм от Ивайловград“. И не ти пука, че ще те попитат „Това пък къде е“. Защото знаеш, че когато струваш нещо някой никой няма да пита „Това пък къде е“, а ще се пита „Как може този от това пък къде е да е толкова уверен и можещ и знаещ“. Та по това се познават силните и истинските хора. Не по това от къде са, а по това какво са.

Не знам дали ще ме разберете. Не знам дори дали ще прочетете това. Знам само, че ще се радвам ако поне част от вас, някой ден могат да кажат гордо и без да се срамуват „Аз съм от Ивайловград“. А всички на останали разни сиви и дребни души няма какво да кажа. Това е вашият живот и вие го правите такъв, какъвто е!

Айде и да учите!

11 thoughts on “Новата учебна година в Ивайловград”

  1. Абе ,това ли е даскалския екип в Ивайловград!!!!!!!!!!!!!!!!
    Деведесет и девет процентаса за нищо не стават!!!!

    Reply
  2. Добре де, harii. Много е лесно да оплюеш някой. Ама защо не кажеш, ти кой си и за какво ставаш?
    Дай да видим тука всички четящи. Да разберем ти от позицията на какъв ги правиш тия заключения?

    Понеже е много лесно да обиждаш хората докато си анонимен 😉

    Reply
  3. Не проумявам, как така всеки път се намира един олигофрен, който да напише нещо малоумно?!?!?!?!?!!!!

    Reply
  4. Админе това което си написал е повече от вярно. Не бях писал доста време коментари, но ми харесва начина по който гледаш на нещата. Харесва ми и това, което пишеш. Простичко, вярно и достатъчно. Плутон, ако беше един този, който се намира добре ама не е един, много са.

    Reply
  5. „Това пък къде е“. – който задава този въпрос явно е пропуснал часовете по история и география…

    Reply
  6. Кириле, ти май нямаш представа, колко много хора са пропуснали/забравили часовете по история и география…

    Reply
  7. АЗ СЪМ ОТ ИВАЙЛОВГРАД казвам го гордо и без срам.
    И по-голямата част от този “даскалски” състав ме е учил и мен ,а имам самочувствието ,че съм станал нещо.
    Съжалявам ,че в Ивайловград живеят (или са произлезли) хора ,които могат да направят коментар ,като harii.

    Reply
  8. Правописът на admina ме отвращава (не за първи път). В дописката, съчетана с елементи на разсъждения по съветски модел, четем за 53-ма първокласника, вместо първокласници, датата 15-и септември и изписана неправилно като 15-ти. Какво да кажа за децата, които се таксуват с “бройка”, сякаш става дума за говеда.

    И това са само грешки при употреба на числителни имена.

    Не разбирам как при липса на елементарна правописна култура авторът си позволява да пише на образователна тема. Аз бих се засрамил.

    Големият въпрос не е дали завършилите ивайловградската гимназия искат да споделят къде са учили, или премълчават. Проблемът е другаде – в ужасяващата демографска криза, която убива и обезсмисля всичко. Мисля, че ако Ивайловград успее да спре срива и възвърне доколкото може позициите си на средищно селище (Ортакьой) от миналото, нещата ще се обърнат в положителна посока.

    Тогава може би ще родят отново личности като Тодор Бояджиев и Ламбо Кючуков.

    Reply
  9. Че, то новите Тодор Бояджиев и Ламбо Кючуков са Малката Банда и Козарев бе Иване ти незнаеш ли!!!

    Reply
  10. И аз съм от Ивайловград и никога не съм се срамувала да го кажа! Съжалявам тези, които го крият, защото човек не може да избяга от себе си по никакъв начин!
    “Защото когато знаеш кой си, когато вярваш в себе си и това, което можеш и знаеш, не се срамуваш да кажеш „Аз съм от Ивайловград“. И не ти пука, че ще те попитат „Това пък къде е“. Защото знаеш, че когато струваш нещо някой никой няма да пита „Това пък къде е“, а ще се пита „Как може този от това пък къде е да е толкова уверен и можещ и знаещ“. Та по това се познават силните и истинските хора. Не по това от къде са, а по това какво са.”
    Подкрепям напълно гореизложеното!

    Reply

Leave a Comment

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.