Темата на Нова вчера е била за призрачните села в България. По-специално за тези в община Ивайловград. А те са много. И ще стават още повече. Докато и самият Ивайловград не стане призрачен град.
В момента от 51 населени места в община Ивайловград са останали само няколко, в които има малко повече хора. От тези няколко села само 3 имат училища и то такива, със статут на защитени. Т.е. и те може да бъдат закрити след някой друга година, особено като се има предвид, че в момента в цяла България защитените училища са около 50. Но как да има повече училища, като хората в цялата община са не повече от осем хиляди, като дори това е много смело число. Освен това в община Ивайловград има само една изстрадала болница с няколко лекари и забележете, една линейка. Да не забравяме и това, че голямата част от населението е застаряващо и децата вече се броят на пръсти. И училището и то е пред разпадане, но никой не иска да оптусне пари, защото няма изгледи децата да се увеличат. Пък и нали е крази?
Най-лошото обаче е, че в Ивайловград няма изгледи нещо да се промени. Няма работа. Няма развлечения за младите. Няма възможности. Няма нищо, може би освен природа, ама то с едната природа не се живее. Пък и да не забравяме, че ние българите въобще не ценим подобни неща. Може би точно заради това, което написах, че само с хубава природа не се живее. Защото при условие, че човек се чуди от къде да изкара пари да купи нещо за ядене на децата, хич не му е до някаква си там природа!
Не знам какво друго може да се напише. Дано да се случи нещо, което да накара Ивайловград да живне малко. Въпреки че много се съмнявам. Четох скоро някаква статия, че в световен мащаб урбанизацията ще продължи с още по-бурни темпове и след 40–50 години близо 90% от хората в света ще живеят по градовете. Вие си правете изводите каква ще е съдбата на повечето села, които са отдалечени от големите градове, като тези в община Ивайловград.
А има и още нещо, което не трябва да забравяме. Европа се стреми по всякакви начини да стимулира хората да остават по селските райони, да имат някаква работа, да намерят смисъл да останат. България от своя страна се стреми да раздаде парите от Европа на мазните софийски бизнесмени, осигуряващи тлъсти комисионни за услугата, които уж щели да инвестират в селата. И те инвестират. В коли, яхти, вили, джипове, курви и т.н. Видяхме колко подобни бизнесмени се изредиха да точат пари по европейски програми в Ивайловград и колко от тях направиха нещо. Последния такъв плащаше на циганите, а уволни и остави без заплати ивайловградчани. Готино нали?
Това е клипа с предаването от Темата на Нова за Призрачните села. Ако някой има желание може да прегледа блога на Николай от Димитровград за призрачните села, който от доста време пише за това. Може би от Нова са взаимствали идеята от него?
[flashvideo filename=http://ivailovgrad.com/upload_ivailovgrad/Video/prizrachnite_sela_v_ivaylovgradsko_nova_tv_238.flv width=330 /]
Лично аз не виждам спасение за Ивайловград!!!
Колкото и да ми е трудно да си го мисля и да ме задушава тази мисъл фактите са си факти.
– тютюна – вече няма смисъл;
– гроздето – следва тютюна;
– поделения – няма ги отдавна;
– разкопките (Армира, Лютица и други) – разграбени и изоставени;
– природата – между сметищата, кариерите и вилите по язовира вече не се забелязва;
– заводите – изчезнаха даже преди поделенията;
Мисля, че няма смисъл да се мъча да изброя всичките, защото все ще пропусна нещо.
И не трябва да търсим все вината у някой друг, вината си е у всеки от нас!!!
Админе откъде е тази снимка ако знаеш де?
Снимката е от реставрираната църква в Одринци.
Да, снимката е от църквата в село Одринци. Това лято успях да се разходя с Отец Димо до там и да я разгледам. С малкото пари, които е успял да събере, добре са я направили. Евала на отеца за положения труд. Който помни, преди няколко години църквата беше през срутване!
Иначе отеца пак го срещнах да маха пеша по пътя към Свирачи, спрях да го питам къде отива, а той вика в Одринци. Та го закарах и влезнах в църквата да я разгледам и да запаля някой друга свещичка.
Разказът за попа, който върви пеш към Одринци, ме трогна. Може би защото е истински.
Хубава е и снимката от храма.
Често пътувам по ивайловградския край и тези призрачни села са ми добре познати. Познавам ги дори повече от много хора от Ивайловград. Обичам да се разхождаме с колелата из вашия край. Природата е красива. Климата е благоприятен. Хората в ивайловградските села са много усмихнати и приветливи. Жалкото е че са малко. А може би затова ми харесват велообиколките в този край. Понякога е толкова спокойно и пусто. Човек може да се наслаждава на природата и на мислите си.
За призрачните село май сме ги обиколили почти всички, но със сигурност отново ще посещаваме ивайловградския край. Красиви места, в които понякога човек го навяват тъжни мисли. Мисли за отминалите времена, за бъдещето, за живота. Особено когато минеш през някое село с полуразрушени къщи. Когато влезеш в църквата, чийто покрив е небето и видиш иконите изпадали по земята. Когато видиш големия двор на училището, от което са останали само камънаци. Странни мисли му идват на човек в такива моменти.
Хубав край е ивайловградския. Жалко е това, което се случва с него. Най-силно сме го усещали, когато по време на походите ни се наложи да ползваме някое от предимствата на цивилизацията, особено при някой спешни случаи. Тогава осъзнаваш, колко всъщност е тежко положението в Ивайловград.