Днес честваме Деня на народните будители. Всички тези хора, които милеят и дават своя принос за просветата, науката и културата. За българщината!
Искам да поздравя и да благодаря на всички тези учители в Ивайловград, които дават толкова много от себе си за да може ние да израснем като едни достойни личности! Тези хора, които последните години са сякаш забравени, а всъщност са помощниците на всеки един нас, да намери своя път в живота! Искам и да благодаря и на всички останали будители, заради които бългаското се е съхранило и до днес. Тези, които също са забравени. Те и техните завети.
Забравени са, а последните години все по-често се усеща нуждата от подобни личности. Такива, които безкористно дават мило и драго за развитието на най-важните ценности. И това се случва не само в Ивайловград, но и в цяла България. Интересите, а не ценностите са важни и водещи. И са много малко хората, които могат да се нарекат истински будители. Достойни хора, които не спират да се борят трудностите и да допринасят с нещо, живота на тези около тях да стане малко по-добър и по-светъл.
Залисани покрай цирка, коjто ни поднасят политици – менте, живееки живот – менте ,в държава член -менте на ЕС пропуснахме да отдадем дължимото на Будителите ни.
Къде са коментарите, къде са светлите примери от миналото, къде е партиотизма ни …. 🙁
Къде си, вярна ти любов народна?
Къде блестиш ти, искра любородна?
Я силен пламък ти пламни,
та буен огън разпали
на младите в сърцата,
да тръгнат по гората.
Пламни, пламни ти в нас, любов гореща,
противу турци да стоим насреща!
Да викнем всинца с глас голям
по всичкия Коджабалкан:
голямо, мало, ставай,
оръжие запасвай!
На пояс тънки сабли запашете,
за бащината си земя станете,
колете турски племена,
пълнете с техните тела
пространните равнини,
дълбоките долини!
За нашето отечество и слава,
за нашата свобода и държава
да си пролеем вси кръвта,
да си добием волността
от нашите тирани,
неверни мюсюлмани!
Байраци български навред да вдигнем,
към бога със краст във ръка да викнем:
о, наш създательо Христе,
я виж от ясното небе,
нашето мъчение,
дългото търпение.
Благослови ти нашето желание,
на тебе имаме ний упование,
подвигът да ни е осветен,
на твоя вяра утвърден,
на славното ти име,
предвечний божи сине!
Кога в български предели настъпим,
кога вразите си от нас изгоним.
Да се възвишат знамена
на българските рамена
от върха на Дуная
в Тесалия до края.
Кога свободата си ний доставим,
кога си имената ний прославим,
да видим всички мир тогас,
и ний да викнем всички с глас,
живейте православно,
в България държавно.
П,С. Админът е приятно изключение, понеже е написал статията.