“Открихте ли най-хубавото й кътче?
На юг е… (Бърка в раницата си и вади пътна карта) Ивайловград! Невероятна гледка. Бях решил да опъна палатката си на друго място но щом стъпих там се огледах и онемях. Тогава разбрах какво означава “усещане за щастие”. Точно в този момент бях щастлив. Нямах нищо, а всъщност имах всичко. Сещам се, че точно там, пред тази страхотна панорама, се оказах без вода и трябваше да избирам – дали да зарежа цялата тази красота или да остана жаден, но щастлив. Избрах жаждата. Изпитвал съм подобно чувство и на други места по света. В тези моменти трябва само да кажеш: “Благодаря за спектакъла” и да се насладиш. Като в киното, но филма е само за теб.”
Мисля, че тези думи на френският пътешественик Филип Жак, човекът обиколил света няколко пъти, докоснал се до кътчета и хора на планетата, за които повечето от нас дори не подозираме, че съществуват, заслужават да бъдат записани със златни букви в Ивайловград!
(Източник и целия текст http://www.temadaily.bg)
Защо гледате надалеч, защо със златни букви не се изпише казаното от Ивайло Балабанов: “Най-хубавото място във всемира, най хубавият кът на този сват, е точно между Арда и Армира и носи името Ивайловград!”
Козел, не те знам от къде идеш, къде си в момента и на къде си тръгнал, но това е написано на малко преди да стигнеш монумента с емблемата на Ивайловград. Не те знам и на каква възраст си, но това стои там от десетки години и ако не си му обърнал внимание до сега, жалко!
А що се отнася за гледането надалеч, според мен ако не виждаме нещата по-далече от носа си, то въобще няма смисъл да тръгваме на път и то в такова мъгливо време!
Божидар Димитров става почетен гражданин на Ивайолвград, чети в
7plus7. net